Значението на заселването на славяните е от съществено значение както за тяхното развитие, така и за ползата от етническите преплитания. Славяните се наблюдавали в три основни вида - славяни, словени и словини. Благоприятните природни условия на Балканите спомагат не само за развитието на дейностите, но и за по-лесен живот. Славяните са източноевропейско племе с тотемен произход, което води заседнал начин на живот, затова те нямали качествено оръжие. Като миролюбив народ славяните чакали от засада, а после използвали отровни стрели. Те разчитали на здрава пехота, смелостта им била пословична. Често се биели голи до кръста, за да не им пречи облеклото. Славянските племена били много добри и в строителството - сами си построявали домовете от камъни и кал, правели си и отбранителните крепости, но живеели предимно в землянки с много изходи за евентуална евакуация при нападение. Славяните вярвали в много неща, в голяма плеяда от богове. В славянското семейство ръководна роля играела жената, тя обработвала земята, грижела се за дома и децата, но с авторитет се ползвал единствено мъжът, който давал нареждания в дома. Славяните правели съдове от каучук, обличали с бели ризи и долни гащи. Те били изключително гостолюбиви, затова били готови да защитят госта си и да отмъстят за него. Славянският бог на слънцето е Нептун. Славяните и прабългарите има интересен начин на постоянен живот. Те често се крият в езера, като дишат през сламки и така нападат враговете. Залагат на клиновидния строй. Славяните са земелюбиви, но при тях няма частна собственост, а поради причината, че си правят медовина, следва и изводът за медарството. Славяните постепенно попадат под властта на византийската политическа система и стават нейни данъкоплатци. Заради тях през 512 г. в Солун е построена гранична стена, която да предпазва Константинопол. Но "Стената на страхливостта" не се оказала спирка за славяните.
     Учените още спорят за прабългарите - по версията за спадането им към индоевропейската езическа общност. Прабългарите били скотско племе, водещо номадски начин на живот, но вече заселило се на Балканите, започнало полуседнал начин на живот. По своите характеристики прабългарите са варварски племена, които прекарвали повечето си време върху гърба на коня, откъдето идва и гербът - конската опашка. Тотемът е животно, подобно на къртица, откъдето идва хипотезата за произхода на името "българи". Те започнали да се препитавали предимно със земеделие, ката лов и риболов. Земеделието при прабългарите не било развито, затова те си набавяли необходимите продукти просто чрез кражба. Прабългарите разчитали на конницата (според законодателството на Аспарух конете не трябвало да се ядат) и донесли в Европа стремената и сабята като оръжие. Те позволявали на ездача да се изправи и да сече отгоре-надолу или да стреля с лък по време на езда. Дотогава византийците и останалите народи можели само да промушват от седлото на конете поради нестабилността си. Българите имат по-тежки доспехи, което може да се приеме и като не съвсем положително качество, а за да плашат противника се омазвали с кръв. Кубрат се установил между Балтийско и Мраморно море, а на юг достигал до Червено море. Тогава за пръв път се появил стремежът за България на три морета. Но три години след съвета на баща си те го забравили. Историята на разселването на българите е доста пъстра. Набезите се извършват предимно през лятно-есенния период, когато плодородната българска земя се намира в своя разцвет. От далечни времена българският народ има управленски характер. Българите вярват в орентата - висша сила, обитаваща главата на противника, затова често срещан акт е изковаването на чаша от главата на покойник. При обработката на трупа прабългарите са отрязвали крайниците и са увреждали скелета, което говори, че са вярвали във вампирясването. Най-странното нещо е, че те дори нямат храмове. Основният орган на публичната власт били мъжете, годни да носят оръжие. Прабългарите имали нужда от някой, който да ги управлява и да води успешни войни срещу враждуващите народи. Това е начин, който дава тласък на проблемите да приобщят към себе си още народи и да изградят една силна държава (нация), в която да има някаква йерархия.
     Достигнал Дунава Аспарух поискал да премине от другата страна, защото точно там виждал бъдещето на своята държава. Дотогава славяните водели спокоен начин на живот. Но срещнали византийската флота: едната флота минала по поречието на Дунава, а другата - през проходите на Стара планина. Българите установили, че ромеите са за фураж на конете. Това накарало империята да смени тактиката - започнала игра на нерви. Според някои учени тези четири дни на глуха атака са характерни за славяните. Следователно може да се направи изводът, че отношенията между славяните и прабългарите са станали федерални. Константин ІV Погонат сключва съюз със съюзниците, защото в този момент не е в състояние да воюва с тях. През 681 г. е осъществен мирът, който гарантира появата на една нова страна върху старата територия, наречена България. 681 г. е годината на старта на едно ново начало за славянското и прабългарското общества, които със съвместни усилия построили нейното начало. Създаването на българската държава води до съхраняването на славянството като цяло, тъй като младата държава става обединителен център на всички славяни, но то има и общославянско, общоевропейско и общочовешко значение. Северната граница на новата държава минавала по Дунава, а североизточната - по поречието на Днепър и Днестър. Славянското население се приема като подвластно на българското, макар че може да бъде разглеждано и като полуавтономно. Изхождайки от факта, че славяните също са вземали участие в някои сектори на управлението и достигали до престижни постове, по-меродавно изглежда мнението за равенство. Българите започнали да организират по-добре своята държава и постепенно придобили опит в управлението на една новосъздадена млада държава, а славяните също спадат към държавата на прабългарите. Ханът влиза в съвет, съставен задължително само от мъже. Съветът нямал реална власт, а само съвещателни функции, а населението е представено от свободни селяни-общинари. Най-важното за новата държава е бързото укрепване с цел оцеляване. От външните фактори, които спомагат за създаването на българската държава, с най-голямо значение са общите врагове. За първи път се наблюдава симбиоза между славяните (земеделци) и прабългарите (варвари). Но дори и след смъртта си най-изкусният български владетел Аспарух оставя след себе си най-трайното варварско постижение в битките срещу Византийската империя, а именно - създаването на българската държава. Ханът поставя основите не само на България, но и основите на политиката за защитаване и присъединяване на славяните към българските земи. Каквато и криза или бедствие да споходи държавата, българите винаги ще са готови да я посрещнат и да се справят с нея, заради несломимия си боен дух и вярата в етническата им принадлежност. Българската държава започва да се изгражда и с това започват проблемите. България става отзивчив съсед, винаги готов да се притече на помощ, една стабилна държава със светло бъдеще. Така самочувствието на българските граждани се покачва и те става правостойни европейци. Проблемът на България е, че тя твърде рано започва да играе важна роля.
     Сключил веднъж мирния договор, Юстиниан решава да го наруши и отново напада новосъздадената държава, при което загива Аспарух. В този момент хаганът Кубер се оказва владетел, но без население, което го прави един неуспял Аспарух. Възкачва се хан Тервел, за да закрепи разхлабилата се обстановка на престола. Периодът, в който управлява, е напрегнат и дипломатичен. Той получил Загоре, чието най-голямо предимство е изгледът към морето. Това е пътят към Византия за всички европейски държави и това е една невероятна привилегия. Хан Тервел издействал пълномощия за българските търговци в Константинопол, с което показва, че не желае да живее като варварски владетел само от плячка. Ханът получава титлата кесар, обезценила се обаче в границите на империята след този акт. Договорът предвиждал и да се прехвърлят политикопредателите и стоките без печати. Новият византийски василевс Юстиниан ІІ направил опит да отхвърли договора, но смелостта му достигнала само до Одрин. На връщане към Константинопол той бил нападнат с цялата си войска. След приемането на Юстиниан ІІ в Цариград той бил убит, за разлика от първото му гонение, когато му били отрязани само ушите. Тервел умело съчетава своя талант със своите умения, благодарение на което получил несметни богатства в кожи, злато и други ценности. Като стабилизиращ фактор в Европа, през България минава цялата търговия на Европа. При управлението на Тервел арабите направили своя Четвърти кръстоносен поход с цел да унищожат държавата на българите. При това през 715 г. Балканският полуостров е залят от арабска експанзия. Според П. Мутафчиев най-незасегната част от българската държава при наличието на извършваните походи е Стара планина. От североизток дебне враждебният поглед на хазарите, които са изтласкани от Европа от японците.
     Българската държава става първата варварска държава. Историята е справедлива и към двата етноса: едните са дали името, а другите - езика. По този начин няма опасност за по-голям принос на едните или другите. Прабългарите са носители на държавната традиция, а славяните поради липса на държавна власт се нуждаели от такава. Изграждането на духовността е сложен трансфер на обществото в посока изграждане на общ институционален политически и културен ред. Управлението на Аспарух и Тервел доказва възможността на България да просперира било чрез военни, било чрез мирни средства. То извежда България на челни позиции и поставя една нова дилема пред другите народи, а именно "България" и българите като племенна общност. Благодарение на двамата владетели името на българската държава се помни и от великите държави. А това се доказва и от по-нататъшното й развитие и нареждането й до най-великите европейски държави в по-късната ни история. На България е определено да гради и променя историята на тогавашния свят. Останалите държави в Европа изразяват своята благодарност на България и открито възхищение от военно-политическите й качества.








Обратно