Българското възраждане е силата, която извежда българският народ от хаоса на азиатското Средновековие. Изпадането на Османската империя от първа сила в Европейския континент до второразрядна военна и икономическа единица в Европейския югоизток било важен знак за българите. Османската империя изживява своя закъснял пуберитет. След Кримската война Русия изпада в "душевна" криза, която влияе и на Балканите. Оттам възниква Източният въпрос, който е свързан с конфликта между западните държави, които искат запазването на Османската империя, добър източник за износ на стоките им, и Русия, която иска да помогне на България, за да може да разпростре властта си върху територията на Балканския полуостров. Българският народ се събудил от стогодишна литургия. Въпреки провала на борбите българите не се предават, а вдигат Априлското въстание, с което са на ръба на успеха.
     Главният виновник за образуването на въстанието е Гюргевският комитет, преценил, че изходът от поробването е един единствен, а именно въстание. Първото заседание на гюргевските апостоли се провежда в Търново. Те се събрали, защото не били обременени от никакви политически сили и емигрантски съсловия. Доклади не са се водили поради опасност от конспирация.
     Революционерите срещат трудности с българското население, една част от което не само не подкрепя готвеното въстание, а всячески го възпрепятства. Вестниците "Век" и "Право" пропагандират, че въстаниците внушават убийствени идеи на простия народ. Подета е инициатива сред населението на Габрово и Севлиево за написване на верноподанически адрес до султана. Турската империя не подозира намеренията на българите, но богатите представители на народа ни в Цариград подозират, че в страната се замисля нещо.
     Четвъртият окръг е с главен център Стара планина, така че турците са заобиколени почти от всички страни. Оръжието не може да бъде доставено под страх от турска намеса в контрабандата. Леят се черешови оръдия и дънери. Започва се събиране във всеки град, издаване на вестници, навсякъде се говори за освобождение, включително и в малките селски кръчми. Всяка българска жена шиела знамето на България, месела хляб, за да може на българските мъже да им е по-лесно, а българските деца служели като свръзка между организаторите.
     На Общото събрание в Оборище се изнася доклад за проведената подготовка. Оборище решава да остави някои скрити "изненади" за турските набези - Георги Бенковски като главен генерал на въстанието или учителката, изнизала знамето на българите. На Оборище събират статистически данни за съотношението мюсюлмани - немюсюлмани в района и за наличието на оръжие. Предвижда се да се изнесе цялото население на България, да се активизират всички българи. Поради проливния дъжд събранието избрало комисия, която да продължи работата и се саморазпуска. Докато българските въстаници пристъпват към неговото избухване с намерението да не вършат издевателство над мирното турско население, то османските власти правят точно обратното - те вършат безчестия над въстаниците.
     За съжаление, сред българите има такива личности, които искат да изпъкнат пред властта и да бъдат лично облагодетелствани от измяната на родината. Имената на апостолите били изписани на специално място. Един човек, на когото името не било записано там, решил да отмъсти за това. Българският Юда предал на турските власти готвеното въстание.
     На 19 април в Копривщица има пореден опит за арестуване на лидер. Вместо това камбаните засвирили, с викове и народни песни въстаниците нападнали конака и убили мундира. Въстаналите българи избили много хора - убит е околийският началник, арестуван е главният мюфтия, много турски и български чорбаджии. Иззета е голяма част от тяхното имущество в полза на въстанието. С топовни залпове е обявено кървавото начало. Бенковски пише с кръв писмо до великите сили с молба за помощ морална и с оръжия, обаче те отказват. Два символа стават хвърковатото писмо и кървавата чета. Дори има българска република от освободените градове, която, разбира се, не просъществува дълго. Интересен е фактът, че докато едни българи си копаят нивата, други се бият за свободата им.
     В района веднага бил изпратен гарнизон от башибозуци. Какво остава за обикновения българин, който в много случаи се изправя със земеделски оръдия на труда - кой с лопата, кой с мотика, пред модерно оборудвани войници. Остарелите кремъклийки ръждясват в дъжда, който вали по време на боевете. Но когато накрая завалял и сняг, той разкрил следите на въстаниците.
     Мислейки негативно, че българското въстание няма да доведе до успех, то е потушено с гръм и трясък. Гръмките слова на Бенковски: "Ставайте робове, аз не ща ярем" се изпълняват всеобхватно от целия български народ, но са заплатени скъпо, а безчестието, грабежите и убийствата стават присъда, която народът понася геройски.
     Една доста голяма част от въстаниците се самоубиват, за да не бъдат намерени и убити от угнетителите. След като видели, че не могат да победят, българите започнали да колят семействата си. Убиват ги, за да ги избавят от наближаващата смърт за тях и техните близки хора. Въздухът вътре свършва, няма вода. Жертвоготовните българи с огромна смелост, саможертва и безумно желание за отцеляване режат вените си и дават на чедата си за пият кръв. Така подът на църквата се застлал с много трупове, кръвта обливала труповете, а излизала и извън църквата. Картината на България в това време била жестока за човешкото око. Наситена единствено с червен цвят. Цветът на кръвта на убитите жертви. Бачо Киро е заловен и пратен на турски съд. Един от оцелелите революционери се опитва да го спаси, като го обявява за луд. Според турските закони лудите не са наказвани, а освободени от всякаква отговорност.
     И в този момент емиграцията в лицето на Христо Ботев се намесва, като дегустира на българския бряг. Откраднат е параходът "Радецки", като до неговия капитан Дагоберт Енгелдес е изпратен ултиматум, в който Ботев излага план. Важен е фактът, че при престоя на кораба достойнството на капитана и неговите поданици не е накърнено. Ботевите цели са не толкова военно противопоставяне, колкото нуждата от информираност на западните държави. Аферата Радецки е изцяло съобразена с психическото и емоционалното настроение на чуждестранното общество. Врачани протестират и не пускат Ботев в града. Неспалият няколко денонощия с червени като кървави рани очи Ботев гледа мълчаливо и страшно - за бягство не ще и дума да става. Четниците изпитват страх от властния му и силен характер. След последната битка при Мандрата, изтощен до краен предел, Ботев пада и заспива.
     Причините за неуспеха не са никак малко и дълбоко се коренят през цялото националноосвободително движение - една от тях е неумелата българска буржоазия. Другата е, че няма ръководен център, който да управлява отделните окръзи, а те са разпръснати навсякъде. Причините са и факторът време, ненавременността на българите, прекалено големият им ентусиазъм, както и многобройно турско население на фона на българското. Целта не станала така, както трябвало.      Революционните дейци са наясно с бъдещия непреодолим разгром на въстанието, но те поставят великите сили в състояние без възможност за изход, освен да ги подкрепят. Априлското въстание имало за цел да направи огромно политическо впечатление на Великите сили. Тази надута, меркантилна Европа, която се интересува от съдбата на населението в перифериите само дотолкова, доколкото това засяга икономическите й интереси, стига до извода, че "не трябва да се търпят империите, които убиват".
     Много велики сили се изказали в подкрепа, като целта им била да осведомят Русия за ставащото и тя да се изправи в една освободителна война с Турция. Русия обаче не приема това предложение много на сериозно. Обявява се в защита, но не обещава нищо конкретно. Германия е по-щедра към българите - Бисмарк казва, че "Русия е длъжна да извади меча".
     Българската жертва привлича европейското културно съзнание. На наша страна застава и Гладстон, чието правителство в Ирландия също се бори за независимост, както и либералът Дизраели - Гладстоун, Жан Калвин, Уйлям Шекспир, Нютън, Пушкин, американският кореспондент на руска служба Макхаган. Благодарение на тях султанът получава предупреждение, че постъпката му е недомислена и може да предизвика бъдещи недоразумения. Създават се редица неправителствени организации, които подпомагат финансово и материално за укрепването на живота на обикновените българи.
     Априлското въстание може да се отличи като първото с най-добра организация, но не и с едновременното му избухване. Въпреки явния погром над българския народ, въстанието се превръща в триумф, но останал абстрактен. Априлската епопея е една много силна и превантивна мярка по своята същност. Чрез това въстание трябва да се покаже, че българският народ още не е заличен от лицето на земята - това предстои. Мъките на България стават все по-известни, а тиранството на турците се разпространява като тяхната лошотия придобива национална известност.

Компилира Искра Баева