Вековният конфликт между двете най-могъщи държави през Средновековието - България и Византия, е решен в ущърб на българската с падането й под византийска власт. След като Василий ІІ превзема България, Византийската империя се лишава от защита на север. Византийският император налага върху българския народ една нова култура, която е по-напредничава от нашата, но която предизвиква значителна икономическа, политическа и културна разруха. Слага се начало на низходящо развитие на българите. България понася поражение, но и Византия се превръща в сянка на отминало величие - тя е отслабена по отношение на стабилността на страната. Мисълта на Византия за създаване на империя, обединяваща Изтока и Запада, се оказва без необходимото ресурсно и морално покритие. При Комнините Византийската империя изживява своя последен връх. Кризата обхваща всички етажи на властта. Империята не успява да се включи в икономиката на Запада. Все повече започват да нахлуват западни икономически постижения във Византия, а тя не успява да ги усвои и въведе. Вътрешната политика е разтърсвана от бунтове, борби, преврати, икономическо и политическо разпадане в резултат на влиянието на западните сили (Англия, Франция и други). Българската аристокрация е подкупена, като й се предлагат не само имот и жилища, но и аристократични лица за брак. Станали чиновници, те се стремят да осигурят себе си и семействата си, защото не се знаело колко ще се задържат на тази работа. Повечето от селяните - ратаите, момците и отроците, притежават големи поземлени участъци.
     Събитията от 1185 - 1207 г. засичат на византийския престол Василий ІІ. Той прави едно свое дело, което застрашава Българската патриаршия, като я деградира в екзархия. Новата екзархия не владее езика на поданиците си, българският език е забранен и се запазва само в отдалечени манастири. Но Василий ІІ не успял да прекъсне особената връзка на българския народ с неговото минало. След смъртта му пораженията в българските земи се увеличават. Съпротивата на българския народ срещу византийското владичество отначало е пасивна. Българите не плащали данъци, криели доходите си, не изпълнявали задълженията си към държавата. В земите на север от Стара планина българското население се сеща за Византия едва когато идва време за данъци. Въстанията на аспаруховия народ са много, но неуспешни. Усилията се поделят от поколението, живяло през свободното време, когато българите още не познавали бедите на робството, а живеели спокойни. След загубата на това поколение обаче, опитът за въоръжена борба срещу поробителите не са така силно изразени, както в мирните периоди. Болярите представляват не само представителна прослойка, но са ръководител на обществото и чрез тяхното назначение във византийската администрация, българите се лишили от водачи за по-масови въстанически действия. Нещо повече - българската аристокрация е подложена на изолация от административния апарат на Византия. Този период от развитието на нашата история е плод на труда на изтъкнати български историци.
     По това време на престола се появява сам Исак Ангел, който не е най-добрият император във византийската история. Той не съумява да обърне достатъчно внимание на политическата обстановка в подопечните му територии, а се занимава с подготовка на предстоящата си сватба, която решил да отпразнува с държавни пари. Управлението му не се свързва с нищо по-значително, освен насилственият начин, по който застава начело на страната, което е доста модерно по онова време. Скъперничеството, подлостта и безхарактерността на Исак подтикват българския народ към размисъл и именно след тези събития се въстава, което остава дълго в историята. Поради факта, че българското население е незащитено, то е принудено да се защитава само. То успяло да нанесе известни поражения на трите кръстоносни похода, благодарение на което са запазени чисто човешките ресурси. Всичко това води до остро назряване на проблема. Дори чисто битовите проблеми се оказват сериозна политическа пречка за царедворците. Въстанието се явява храбрата въоръжена съпротива. Неуспехът на въстаниците е предимно в това, че не е преодолян сепаратизмът от страна на българите и че отсъства икономическо силно българско население.
     От досега с византийската цивилизация били загубени прабългарските военни традиции и българите вече не били в състояние да защитят държавните си територии. Тъй като наследници на българските царе от края на Първото българско царство не били останали, а дори и да имало такива, то те биха били отчуждени от българите и българщината, те решили да потърсят други водачи на въстанието. Причината е, че в Прогестерон живее компактна българска народност, управлявана от местната българска аристокрация - сред пъстрата аристокрация се открояват двама братя. Разполагайки с по-големи финансови възможности, братята стават извършители на освобождението. Тяхната историческа сензитивност им позволява да усетят "пулса на времето". При една от местностите, в които византийският император почива, Асеневци идват, за да получат прония със закана да вдигнат въстание пред самия император. Намаляващата сила на империята кара братята да мислят, че организирането на бунта би имало положителен резултат. Исканото предложение, което братята отправили срещу империята, е да им бъдат дадени владелчески права. Приемът на императорът е хладен, придружен с отказ. Недоволни от посещението си, Асеневци си тръгват, а думите на братята си остават празни пустослова. Византийските войски се опитали да предотвратят бъдещото си поражение, но безуспешно. Моментът е решителен за въстаниците, защото територията на север от Стара планина се оказва формална. Точно там се сформират българските и кумански групи, готови за борба. В Търново плъзнала мълвата, че духът на Свети Димитър е избягал от Солун и се е слял с разбунтувания народ, което гарантира успех на бъдещето въстание. То има социален характер, тъй като е насочено срещу социалната политика на управляващите, но паралелно с това е антивизантийско и освободително, тъй като водачите му Петър и Асен влизат в непримирими противоречия с управляващата власт.
     Асен и Петър са от български произход, но брат им Калоян не бил българин, а куман, защото жена му е куманка. Ако те не бяха от български произход, нямаше да се борят за чужд народ! Смята се, че техните прародители са имали родители със смесен произход, затова се спори за произхода им. Факт е, че Асеневци се женят или за рускини, или за куманки. А ехидните подмятания "власи" от Никита Хониат имат за цел по-скоро да ни обидят и осквернят. Постепенно у братята се зародила идеята за обединение на всички български земи, което ясно показва, че Асеневци били обладани от Симеоновата амбиция за господство на Балканския полуостров. Асен и Петър финансират постройката на църква в Търново, след което водени от типично средновековни схващания, че свободното царство трябва да има и свободна църква издигат патриарх, който от своя страна им дава царските артикули, сандали и наметало. Те били червени, тъй като тогава червеният цвят бил израз на могъщество, сила и власт. В международен план Фридрих І Барбароса е по-консервативно настроен и отказва да признае българската държава.
     Цар Асен І управлява България само пет години, понеже бива убит от "селския цар" Иванко. Смъртта му е следствие от битова драма, когато Иванко наръгал Асен с ножа си. Иванко бил прост селянин, който пасял овцете. Един ден, идвайки си от паша, започва да разказва на селяните, че сънувал сън, в който разбрал, че трябва да поведе българите на война против империята. Малко хора му вярват и тръгват след него на въстание. Иванко се качил на престола, но останал в изолация, тъй като народът гледал на него като враг, подкрепящ многовековния враг. Петър бил по-скромен и искал да запази своите владения, докато брат му бил твърдо решен да възстанови българската държава. Петър привлякъл византийски въоръжени отряди срещу обещания за доста пари, но не успява реално да осъществи идеите си, защото е убит по нелегален начин. Вторият убит владетел ознаменува възкачването на Калоян. След възцаряването на Калоян, България е в състояние на пълна готовност за едно светло бъдеще. Обявяването на цар се налага, защото през средновековието каквато титла носел владетеля, такъв е авторитетът на държавата над своите съседи.
     Калоян не предприел гонения срещу убийците на своите братя, с което спечелил доверието на българското общество, но някои извори говорят, че така Калоян проявил всички признаци на лудост. Първото нещо, което направил, е да избие целия род на убийците, но оставя един жив, което му струва живота по-късно. Краят на неговото господство се слага със смъртта му от помилвания по-рано роднина по време на лов. Цар Калоян е много добре запазен в българската история. Това проличава от титлата, която си придава, след като разгромява и ослепява византийската армия на 14 април 1204 г. при Одрин. Поради факта, че става ромеоубиец, след като сварява 10 хиляди ромеи в казан, Калоян е свързан с отрицателни писания. Но като изключителен дипломат, той успява да извлече полза от този факт за България. Води многобройни разговори под формата на писма с въпроси. Калоян използва молбата на папата като силен жокер. Той не знае мир и покой в своите действия, като повежда българите във време на изострени противоречия в опозицията. Много богати българи, натрупали социална мощ, пари и самочувствие, имат вече стремежи за власт.
     Калоян става жертва на сакрално убийство. Много историци отнасят смъртта на цар Калоян към битовите злополуки. Според някои той попаднал в спор със своя племенник Борил. Цар Калоян бил разгневен от факта, че Борил се сближил прекалено много със сестрата на царицата и го извикал да поговорят. В разгара на разговора, Борил се оказал по-бърз и намушкал Калоян. Насилственият начин, по който е убит през есента, дава основание за разглеждане на двойната роля на неговата съпруга куманка, любовница на ослепения Балдуин, пожънала безпрепятствено живота на своя съпруг. Има доста теории за неговата смърт, дори някои, които са доста абсурдни. Някои смятат, че е починал от сърдечен удар поради наличието на кръв от носа. Други пък твърдят, че му е правена магия на восъчна кукла, която е била прободена с помощта на игли. Трети смятат, че е умрял от насилственост. Със смъртта на Калоян България не успява да реализира една отдавнашна своя мечта, а именно завръщане на Константинопол. Събитията излизат извън българската история и се вдигат в балкански, европейски и общочовешки. Българският народ има естествено влечение към просперитета. Но Западът също не може по никакъв начин да допусне развитието на друга голяма държава в Югоизточна Европа. Всеки един предхождащ или следхождащ го владетел дава своя принос на българския народ, дори и добър и лош да е той. Неслучайно на фона на дипломатическите процеси в Югоизточна Европа, отреждащи на останалите славянски народи политическо поведение, продиктувано от волята на два европейски хегемона - Франкското кралство и Византия, България успява да осъществява самостоятелна политика през целия период на Второто царство.

Компилира Искра Баева