Място за обяснение на няколко специфични за "Работилницата..." словосъчетания и понятия. Реших, че ще е по-добре да ги опиша на едно място, за по-лесно.
"Форумна игра" е нещо като Интернет-вариант на настолна игра. Играта има собствена система и информационна част, която се използват и поддържат от водещ на играта (или "посредник" на играта - който посредничи между играчите и игровия свят/реалност). Цялата текуща информация, както и правилата (информацията за играта) се качват на страница в Интернет (в моя случай това е "Работилницата..." в самостоятелна под-страница). Самата игра се провежда под формата на размяна на съобщения по електронна поща или в скрита тема във форум (в нашия случай, форум "Бойна слава"), която се вижда само от определен играч или отбор от играчи (всяка страна в играта си има собствен скрит под-форум за общуване с посредника/водещия на играта). Оттук иназването на този тип игри - "форумни".
Форумните игри по самат си природа са походови, т.е. ясно отделени части от вътрешно-игрово време. Всеки ход се състои от последователни фази (количеството и точните определения зависят от конкретната игра):
Понякога, в зависимост от играта, може да има игрови вестник или дори "преса": специална страничка, където посредника, а понякога и играчите, пишат статии и материали, отразяващи случващото се от своя гледан точка или пък събитията то "независимия" свят (т.е. онова, което се случва извън контрола на играчите).
Форумните игри обикновено изискват много време. Обикновено един ход трае минимум 3-4 реални денонощия, често седмица и повече. Същевременно, този тип игри обикновено не искат кой знае колко много време от участниците в тях (с изключение на посредника/водещия, на чийто плещи буквално пада "задвижването" на целия игрови свят). Рядко форумна игра може да продължи повече от 10-15 хода (това са обикновено поне 3 месеца реално време). Това налага специфични ограничения по отношение на правилата за приключване на играта - определяне на победител. Същото важи и за игровата система: за предпочитане е експоненциалното или дълбоко развитие на възможностите (от компютърните игри такава е "Цивилизация") да се изключи. Товаозначава, че ще е сложо да се направи истинска 4х форумна игра. Този формат е по-адекватен за ситуационна игра, т.е. играчите са поставени в рамките на определен предварително сценарий с конкретни цели и ограничени налични ресурси. Задачата на играчите е да намерят най-краткия път до целите си, надхитряйки опонентите си.
Във форумните игри могат да участват както отделни играчи за всяка страна, така и цели отбори - т.е. няколко души, коти управляват една обща държава или "страна". Във втория случай най-често ролите са предварително определени и има главен играч, който взема крайните решения в отбора и помощници, т.е. всички останали членове на групата.
Форумният формат е подходящ за оперативно-тактически игри, както и за стратегически. С тактическите нещата са мало по-сложни, но смятам, че също е възможно, стига да се играе на цели фази и при сравнително малко единици или игрови обекти.
Настолна вероятно не е много точно название (русизъм - по нашему става въпрос за "маса", но пък "масови игри" е объкващо; някои използват и "бордова игра"), но не се сещам за по-добро, а и съм свикнал с него от малък. Става въпрос за реална, а не Интернет игра, която се играе обикновено върху маса или на друга подобна равна повърхност, на която се разполага игровата карта (реална репрезентация на игровия свят върху картон) и трябва да има място за всички игрови обекти (пулове, картончета и прочее).
Настолните игри имат определени положителни страни в сравнение с форумните: по-забавно е, когато играчите са "очи в очи"; отнемат значително по-малко време и, същевременно, ходовете отнемат по-малко време. От друга страна, изискват повече, макар и за по-кратко. Ако форумната игра често може да "иска" от играча едва час-два време за хода му седмично, то за една сесия настолно играене отиват поне 3-4 часа. От друга страна, имат и недостатъци: няма възможност за сложни изчисления (което се преодолява най-често с по-съвършена и проста игрова система), но по-съществения недостатък е в сложността да се използав "мъгла на войната", т.е. да се използва скрита информация, особено когато говорим за военна игра и основните "единици" на масата. На практика, това може да се направи само като пълноценна (относително) "щабна" игра, т.е. с разделяне на отборите, така че да могат да си взаимодесйтват само чрез посредника. Но пък това "бие" основните предимстав на настолните системи, така че вероятно този род игри се получават по-добре като форумни. От друга страна, бързината на вземане на решения позволява по-динамично взаимодействие межуд играчите при настолиня формат в сравнение с форумния (решенията с вземат и "реализират в реално време, вместо със значително забавяне, характерно за форумните игри).
Смятам, че е възможно вяска система за форуман игра да се реализира като настолна с определени, но рядко значителни промени. Обратното е по-сложно, така че да се запази интереса.
Това е основна роля за форумните игри, без котяо самата игра е невъзможна, освен ако не се направи следващата крачка и от форумна, играта стане "автоматична" (т.е. тази роля се поеме изцяло от компютърна програма). Посредникът/водещият е изчислител на игровия свят, неговият основен инструмент е игровата система. ТОй "задвижва" или дори по-точно ще е да се каже, "реализира" целия игрови свят, като изчислява или преценява как ще се реализира всяко едно дейтвие или решение на играчите в света и какви ще са последиците от него.
Макар често да ползвам двете понятие (посредник и водещ) като синоними, между тях има разлика. ТЯ е в акцентите и значението. Ако имаме изпипана и подробна игрова система, тя се нуждае от посредник, т.е. човек, който едновременно да я задвижва (подчинявайки себе си на механизма й), да я обслужа винформационно, движейки потоците от и към играчите, като добавя "от себе си" само там, където възникнат конфликтни ситуации (е са неизбежни) или пък се появят неописани в системата действия или елементи.
Водещ на играта е необходим там, където системата задава само някаква обща рамка, а основното е общуването или симулацията. В този случай той е "водещ" дотолкова, доколкото той води, а системата помага колкото играчите да имат някакви базови реалности, на които да разчитат. Тази роля е много по-близка до тази на гейм мастър в една настолна РПГ-игра.
Важно е да се запомни, че независимо дали става въпрос за водещ или посредник и в двата случая решенията и думата му са "закон" за игровата реалност, защото той я "задвижва". Трябва обаче да не се забравя и друго нещо: поради природата на форумните игри (липса на автоматизация, много от изчисленията се правят на ръка и по памет, а човекът, който движи играта обикновено работи с много променливи данни и му се налага да интерпретира описанията на играчите на техните "ходове") грешките не са просто възможни, те са неизбежни. Ако даден играч подозира, че посредникът или водещия са допуснали грешка при отразяване на хода му или в данните, които му предоставят, следва да се обърне скрито към тях, за да не се разваля игровата реалност, котяо винаги е достатъчно крехка.
Игрова система е комплексът от правила, игрови обекти и правила, по които се изчисляват ис и взаимодействат. Това е основата на всяка симулативна игра с посредник. Тя описва максимално пълно игровия свят и неговите закони, така че играчите да могат да го опознаят и да знаят какво и как се прави в него. Игровата система не е задължителна за ролеви игри с водещ (в тях може да се мине само със скелет на система или дори само с базови правила и текстово описание). Графиката (илюстрации и прочее), както и атмосферните текстове не са част от игровата система.
Всяка обособена чадст от игрова система е "елемент" или "модул". Да речем, икономическия модел (икономическите същности и правилата за взаимодействие между тях: т.е. ресурсите, добива и употребата им в играта) е отделен елемент от военната система (правила за взаимодесйтвие между единиците). На свой ред, една по-сложна система може да се дели на няколко модула. Например, споменатата военна система в стратегическа игра може да има модул за сухопътни действия, модул за морски дейстивя, мдоул за действия във въздуха.
Под това название разбирам система за многократно използване, т.е. по която могат да се правят много различни игри (с различен сетинг). В такава ситема се описва базата, т.е. логиката и предназначението на игровите обекти, взаимодействията между тях и формулите за изчисление. Подобна система може да се доработва и да й се добавят различни допълнителни модули, така че да върши работа за различни игри.
Стратегическа игра е тази, чиято система се гради върху икономика, политика и дипломация, а войната присъства най-вече в стратегическата си част, т.е. производство на военни части и избор на кой театър на военни десйтвия да се разположат. В тзи тип игри играчите командват цяла държава (при по-сложна игар е възможно цял отбор да командва една държава, като в този случай всеки играч обикновено изпълнява конкретна роля в управлението й (един се занимава с диполмацията, друг - с икономиката, а трети - с воденето на военни действия) или фракция (да речем, ако се симулира гражданска война или пък исторически период, в който държавата е слаба - да речем, Средновековие, или пък се отиграва империя (като Римската)).
За да е стратегическа, играта задължително трябав да включва елементи извън военния и тези "допълнителни" елементи да са основни за определяне на победата в играта. Например, победата може да се определя от политически условия (определена степен на одобрение, "държане" на определени територии или пък постигане на определен статут) или политико-икономически (като хегемония - определена степен на икономическо, политическо и военно надмощие над останалите играчи). Тъй-като говорим за военни игри (аз се интересувам основно от такива), то войната винаги има своето място (така както го има в историята ни), така че постигането на победата вероятно ще изисква поддържане на определена по размер армия, но за целта ще има нужда от икономика, която да позволява да се произвежда нужното въоръжение и да се издържа армията; и политика, която да позволи да се намерят подходящи съюзници и да се започнат военни десйтвия в подходящия момент и представяйки страната на играча в позиция на "справедливо воюваща". Но в крайна сметка, почти винаги условията за победа ще са политически, т.е. ще има нужда да се сключи мир, за да могат да се "броят" съответните заети във война територия като част от държавата на играча. Т.е. има нещо извън и до войната.
Стратегическите игри се водят на една основна карта, на която са показани икономическите и политически игрови обекти (държавни граници, провинции (административно-икономически области, на които се делят държавите), а военните единици се движат по тази карта. Рядко в такива игри се ползва допълнителен военен модул, т.е. сраженията рядко се водят в отделен модул, на самостоятелна "тактическа" карта. Т.е. войната е преди всичко стратегия и в някаква степен присъства оперативното ниво (снабдяване и марш). Един ход в този род игри най-често симулира един месец, един сезон и, поноякога, цяла година.
Оперативно-тактическите игри са изцяло военни, т.е. в тях има единствено военното ниво. Доколкото има политически слой на решения, той е външен, т.е. директно е включен в началните параметри на сценария (като цели, които следва да се постигнат; най-често пряко свнързани с условията за победа), но играчите не си взаимодействат с него. Игровата карта е оперативна, т.е. изобразява целия театър на военни действия на сравнително високо ниво: комуникациите, логистиката, военните съединения и обединения, както и пътищата им за движение.
В този тип игри същността е провеждането на кампания, т.е. поредица от операции. Играчите получават набор от единици (понякога имат възможност да го определят сами, понякога се определя от началното описание, т.е. сценария; в редки случаи може да има опиции за допълнителни попълнения в хода на играта), това е техния основен ресурс. Те трябва да планират как да го използват и харчат, за да постигнат поставените им цели. Това означава: как ще организират силите си, как ще ги разпределят в пространството, накъде ще ги насочат и какви задачи ще им поставят.
Този род игри според мен изискват отбори (два, понякога и три отбора играчи, съответно две или три страни). Това означава две йрерахични нива: командир на отбора, който играе ролята на главнокомандващ за театъра на военни действия (т.е. той притежава власт над останалите играчи в отбора си, определя как ще се разпределят сисилте между тях и дава конкретните задачи за всеки ход), а останалите играят ролите на полеви командири, т.е. провеждат замислените операции, водейки военните единици в сражение.
В зависимост от игровата система, може да има и акцент - дори пълноценен модул, - за тактически боеве или само специално разработен модул за сражения. Възможно е и сраженията да се изчисляват автоматично на базата на еднократни начални решения на играчите. Според случая, може да се играе на една основна оперативна карта или освен нея да има допълнителни тактически карти. Ходовете обикновено изобразяват едно или няколко денонощия (седмица), по-рядко отделна част от денонощие (6, 8 или 12 часа). Мащабите на мрежата на картата или на отделния елемент от нея обикновено са в пределите на 5-20 км за историческите игри. В зависимост от системата може да се играе на релана карта, т.е. като щабна игра или пък на карта, разделена на обособени региони със собствено оперативно значение.
Подобно на оперативно-тактическите, тактическите игри са изцяло военни. За разлика от тях те разглеждат конкретно сражение или дори отделен бой (сражение са няколкщо свързани във времето и пространството боя или тактичмески сблъсъка). Картата неизменно е една и представя цялото бойно поле. Играчите взимат едниствено тактимчески решения, т.е. накъде да придвижат подчинените им единици, в каква формация и как и къде да използват оръжията си. Мащабът на картата (за историческите) обиковено е в десетки или стотици метри, а отделния ход най-често покрива от 10 до 120 минути.
Целта на играчите е проста - да победят армията на противника. В зависимост от системата, такива игри могат да се играят като двубои - от двама играча или пък между отбори (като в този случай е възможно разделяне на две командни нива: пълководец и полеви командири или командири на отделните дивизии на армията).
За контакти с екипа на Историческа работилница: vvpeev@gmail.com
"Историческа работилница" © 2007 г.