Добре създадената игра - независимо компютърна, настолна или форумна, - е рядкост, своеобразен празник, нещо, което си струва да се отбележи. Когато и последното зарче е застинало и ни е показало решаващата си страна, ратните дела и градивните решения са взети и всички са си стиснали ръцете - какво остава, освен да се насрочи следващата среща с измислената реалност (дали това ще е в кавички, защото се уговаряме със силиконовите противници или пък с реални приятели и познати си е цял отделен въпрос)? Е, има и още една възможност, докато паметта за събитията е още свежа да се седне и да се опише хроника на случилото се от гледна точка на участник в събитията с решаващо значение: този, който е взел решенията, местил пешки и царе по виртуалната дъска и победил или загубил (всяко си има свое очарование).
Как изглежда това? Една-две части хроника, две части психологически терзания, грандиозни планове и още по-епични провали и, накрая, една част сух отчет и планове. Какво остава след като сражението приключи? Следите от смъртта: захвърлено снаряжение и екипировка, счупени копия, нащърбени мечове, мускети, заредени с по няколко заряда, захвърлени шомполи и счупени оръдейни лафети. Сред живописно разхвърляните тела на онези, които са дали живота си за нашето удоволствие да преиграем историята още веднъж вече щъкат чевръсто мародерите, освобождаващи телата от обувки, дрехи и ценности и военновременна редакция на милосърдни ангели на смъртта за онези ранени, които не са успели да се измъкнат сами. Пейзаж след битката, излязъл под въглена и боите на военен художник, който рисува в ателието си по разкази на оцелели (те с всяко следващо разказване добиват все по-епични пропорции) и наградени с ордени военачалници (заели героични пози за мащабни батални платна), мемоари, писани на преклонна възраст от бивши генерали? Не, отчети, рапорти. Написани веднага след сражението, адресирани към виртуалното висше командване и далеч не толкова виртуалните приятели-геймъри, почитатели на историческите и вонените игри. Най-близкото до документ, което тези забавления могат да произведат, та може би да се превърне в аналог на реалната военна история, макар и за ограничено ползване.
Що се отнася до "превода" на английското AAR (after action report) - взех го "назаем" от прекрасния едноименен филм. Понякога е приятно да си припомниш минали успехи или разочарования от виртуалното бойно поле. От друга, току-виж съм успял да накарам някого да хареса или поне пробва една и ли друга игра, която смятам за добра (както написах в началото, не са много тези, които според мен попадат в категорията). Едва ли има по-добър начин да се представи преживяването от този да се напише под формата на отчет-разказ, наполовина опит за историческа хроника - наполовина апология и епична поема. Оценката, рецензията, мнението са добри сами по себе си, но не могат да се сравнят с описанието на конкретно игрово преживяване. Така че: сядаме удобно в креслото, нахлупваме шлемовете на ушите, надуваме до дупка Танцът на валкириите и - напред. Как го бяха написали там: "лостовете към себе си и напред, там напред е коварният враг..."
(PC игра:) "Field of Glory" > (сражение:) Битката при Босуъртските поля
Тези дни реших да се пробвам с едно от новите сражения във Field of Glory - Battle pack 1 (последното допълнение, което включва само нови сценарии, не и нови армии както предходните допълнения): Битката при Босуъртските поля (22.08.1485 г.). Избрах го (от 30-тината в допълнението) защото отдавна се интересувам от гражданска война на Двете рози, така и конкретната история на Рицард ІІІ - още откак се срещнах с текста на пропагандния шедьовър на Шекспир някъде в края на про-гимназиалния курс. Години по-късно имах удоволствието да се насладя на две мащабни кино-платна по пиесата. Първото класическо, с Оливие в ролята на узурпатор-гърбушко-злодей; второто бе дизелпънковска вариация на историята (30-те години, фашизъм), с Йън Макелън в същата ролята. Всеки от двата филма третираше въпросното сражение различно: от сравнително мащабната баталия между конница, пехота и стрелци, с общо взето реалистични декори от версията от 55-та година, та до изобретателната битка с пехота и тук-таме танкове, разположена в една знакова сграда със солидно присъствие в киното, в която Ричард вместо с меч е екипиран с маузер, а конят е заменен от джип с картечница (по-близо до замисъла на пиесата за дуел между архизлодея и героя).
Та, реших да пробвам как бих се справил, разбира се, с всички условности на (на която и да е) система за симулация на сражения - в случая, с особеностите на FoG. Избрах си страната на Йорк - Ричард ІІІ, - срещу Хенри Тюдор (победител и бъдещ Хенри VІІ), не толкова от някаква симпатия (или, опазил съм се, реваншизъм), а по-скоро защото е загубил - да видя ще успея ли да се справя по-добре.
Ако ви звучи интересно, можете да разгледате какво се получи.
За контакти: am__gul@abv.bg
Последно обновяване: 06.07.2013
gollum © 2013 г.