Още в детството си, през 80-те години на миналия век, се "срещнах" с настолните игри. Вече не помня с коя от "реалните" настолки съм играл първо. Може би "Монопол" (и по-късно един от вариантите му - "Леонард"), "Дипломация" (досега си спомням появата на играта на един купон на родителите ми - група професионални историци (и студенти, мисля), някой от тях бе донесъл играта и не след дълго седмина се бяха захванали да претворяват в условията на тази простичка игра съдбините на света в Голямата война - незабравимо преживяване за едино дете-страничен наблюдател) и "Риск". Погледнати от сега те са все прости и "старомодни" настолни игри, но далеч надхвърлящи това, което би могло да намери едно дете в онези времена (като "Не се сърди човече", "Микадо", "Пексесо" (чешка игра за памет със снимки на замъци от детството ми) и други) . Тъй-като ставаше въпрос за наистина случайни срещи - нито една от тези игри не бе моя, та всичко се свеждаше до една-две игри (в най-добрия случай). Разбира се, това не можеше да бъде оставено така, така че използвахме (двамата с брат ми, а по-късно и братовчедите ни) свободното си време, както и сравнително досъпните подръчни средства (листове кадастрон и фулмастри), за да се опитаме първо да претворим по памет видяното. А от възпроизвеждането (приблизително и по памет) не е далеч до следващата стъпка - създаване на собствени вариации на основната карта, а по-късно и на правилата.
Сега вече съм натрупал години, но интереса ми към настолните игри (към играенето им сам или с приятели, а така и към създаването им) си остава и от известно време мога да го развивам, благодарение на което започнах да събирам настолни игри. Тази малка скромна страничка отразява събраното до момента. С времето към името на всяка игра мисля да добавям кратко, а по-късно (когато намирам време и желание) и по-разширено описание на играта, мнението ми за нея, а евентуално и виртуална разходка из играта (тъй-като не съм добър във видео-разходките, засега ще се огранича в използването на тест и снимки).
За мен настолните игри са възможност както да се научи нещо интересно (особено когато са тематични и добре измислени), да се изживее макар и накратко част от различна реалност (в това отношение се доближават, макар и може би отдалеч до четенето на книга или гледане на филм: може би много по-малки като обхват, но пък по-интерактивни), добра възможност за семейството да прекарва време заедно и да си трупа добри спомени, не на последно място са и начин да изкараш смислено времето си в добра компания. А ако се запознаеш с тях отрано, това помага и да се перодолеят някои не много добри черти в характера, т.е. да се научиш да играеш не само заради победата, а заради преживяването и да се научиш да губиш. Абе все ценни неща.
Разделил съм настолните игри в няколко категории така, както ми се евижда удобно. "Категориите" отразяват моето мнение за какво са подходящи игрите (прости, сложни; семейни/детски или, да речем, исторически и прочее). По-принцип обичам урогеймове и исторически (или псевдо-исторически) игри, но за тях е по-трудно да се намерят парнтьори за игра, така че една не малка час тот игрите ми са въвеждащи (детски) или семейни - съобразени с това какво може да се играе у нас.
Простичка детска игра, упражняваща паметта. Илюстрациите са доста забавни, на малката ми дъщеря и допадаше много, но вече почти не я играе. Може да се каже, че не е точно "настолна" игра - няма борд , а карти и изисква сравнително малко пространство.
Сходна по сложност (т.е. много проста) игра с карти, като целта е да се направи най-дългия шарен червей. Стои карсиво на масата и на децата им харесва. Основното умение, което тренира пак е паметта.
Доста приятна игра, която (бих казал) няма да е скучна и на възрастен/възрастни да я играят сдецата си, още повече, че може да се настройва като сложност (т.е. да бъде по-проста или по-сложна). Малката ми дъщеря я играе (понякога), но все още не й е хванала цаката, така че се налага да й се помага.
Всеки играч получава собствено парче "свят": малък борд, разделен на клетки, като едната страна е море, а другата е рамка с четирите основни типа местност (гора, савана, пустиня и море). Играе се с голямо количество плочки, на котио са изобразени различни типове терен (смесици от два или три), понякога животни и/или вулкани (угаснали или десйтващи). Целта е за време да се подредят върху борда, като по възможност не се нарушават правилата за подредба, т.е. четирите типа терен правилно да преливат един в друг (да няма рязка граница от един към друг), както и да се съберат повече животни и по-малко вулкани. и възможно най-много обособени ареали (затворена правилно мекстност от един и същи тип).
Може да се усложнява като се добавят различни специални задачи (например, да се включи правилна местност с определен брой и тип животни). Няма никакъв случаен елемент.
Въвеждаща детска приключенска игра. Красиви илюстрации, но ограничена преиграваемост (в началото на играта се разполагат случайно "съкровищата", но ефектът не е кой знае колко голям). Движението се извършва със зар, боевете с чудовищата - също. Т.е. играчът няма почти никакъв контрол над едното или другото, което е подходящо, когато се играе с малко дете (възрастните нямат обичайните си предимства в този род игри пред малките).
БИ трябвало да излязат още три части от играта (излязла е една), като картите се сглобяват като пъзел и могат да образуват една обща карта. Но се съмнявам, че играта ще стане много по-интересна така, със сигурнос тще бъде по-дълга.
Една идея по-сложна (от предишните) детска игра с карти. Изисква детето да може да смята до 21 (защото трябав да може да събира/изважда "тежестта" на отделните карти, които ще слага). Има ограничен брой специални способности на картите, котио се учат сравнително бързо. Вкъщи е сравнително популярна.
Най-сложната (по-скоро) детска игра в колекцията ми за момента, на практика си е за следващата категория, но темата я "вкарва" в тази, според мен. Всеки играч изгражда собтвен малък зоопарк, като събира колекции от еднакви животни. Има не малка доза късмет в играта (коя плочка с животно или сергия кога ще излезе), но е и по-интересна за нас, възрастнит, когато играем с децата си (поне за мен и жена ми е така).
Много проста, но сравнително интересна игра с контрол на територия и простичък механизъм с карти (събиране на определено количество карти с вагони в еднакъв ццвят и карти с влакове). Единствената игра (общо взето) която допадаше за известно време и на голямата ми дъщеря. Но така и не сме я играли повече от трима (могат да играят до петима души).
Много приятна игра с подреждане на плочки, които образуват постепенно средновековен (като илюстрации най-вече) пейзаж: оградени със стени градчета, пътища, манастири и прочее. В базовия си вариант е съвсем простичка, но пък сравнително бърза. С добавянето на разширенията играчът има малко повече свобода за избор, но и продължителността на играта нараства.
Една от любимите ми простички игри и първата игра в колекцията ми. Добра е с повече хора (поне 4-5, позволява до девет души). Темата е до голяма степен "добавена" (би могла да бъде всякаква), игра с карти е (няма борд), но може да бъде доста забавна.
По-скоро детска игра, доста подобна на "Ticket to ride". Спокойно може да бъде и в категорията детски игри.
Доста забавна "бойна" тактическа игра с огромни чудовища, които се бият за контрол над Токио. Играе се често вкъщи, има голяма доза късмет (основната механика е хвърляне на зарове).Спокойно може да бъде и в категорията детски игри.
Проста и изчистена стратегическа игра с контрол на територии. Добра е, но може би е твърде проста.Спокойно може да бъде и в категорията детски игри.
Много красива "градинарска" игра.Спокойно може да бъде и в категорията детски игри.
Въкщи е доста популярна и забавна - главно заради взаимодесйтивето между играчите. Но е твърде зависима от зара и често играчът няма какво да прави пордължително време.
Игра на визуални асоциации. Много е популярна вкъщи.
Простичка състезателна (общо взето) игра за четирима..
Игра с разказване на приказки, "задвижван"а с карти.
Доста шантава бойна игра - любимата игра на малката ми дъщеря. Кооперативна -играчите са група шантави авантюристи, опитващи се да оцеелят до края на тъмницза с чудовища. Механиката е хвърляне на зар по мишена, като се изпълняват различни забавно-идиотски специални указания (като хвърляне от върха на носа докато правиш пирует). Иизсква определено ниво на сръчност, иначе дори на ниска степен на трудност приключението може да завърши бързичко.
Лека и много красива тактическа игра с поставяне на плочки и събиране на комбинации (от карти с цветове). Интересна и динамична, вкъщи се хареса много. Става за сравнително малки деца и определено - за семейна игра.
Лека и много красива тематична игра. Тематичността идва най-вече от илюстрациите на самите карти - но ми се струва, че механиката е добре напасната към нея. Играчите са ученици в училището на Хокусай и се опитват да следват стъпките му, сътворявайки панорама от гравюри, която трябва да съдържа определени елементи.
Сравнително проста и лека семейна игра, в която всеки от играчите се опитва да построи възможно най-добър (носещ най-много точки) султански дворец, като се възползва от помощта на четирима джинове.
Лека семейна игра, в която всеки играч се опитва да построи собствено дърво (като избира и поставя карти с клони и различни елементи (светулки, цветя, гъби, пеперуди, облачета и гъсеници), което да бъде най-удобно за избраните предварително кодами (японски горски духчета). Красива игра. Подходяща е за една идея по-големи деца (най-малкото, трябва да могат да смятат сравнително добре, а по картите с кодамите (условия за точкуване в различните сезони) има текст (на английски език) за четене). На малката ми дъщеря й допада много заради темата (един от любимите й анимационни филми е "Принцеса Мононоке"), но й трябва малко помощ при игра (за разчитане на картите с кодамита).
Простичка игра с подреждане на плочки, които образуват идеалното кралство.
Съвсем лека детска/семейна игра с правене на "идеалната" семейна къща. Много е популярна вкъщи, особено я обича малката ми дъщеря . И редовно ме побеждава на нея.
Интересна, наглед съвсем лека (но не чак толкова при повторно вглеждане) пъзел-игра с редене на приказен замък.
Игра на асоциации, но с готови категории (като неща за отгаване и метод за отгатване - има табло с множество символи за различните идеи/концепции, чрез които може да се опише на останалите думата или изразът, който трябва да се познае - самото отбелязване се извършва чрез няколко комплекта от маркер и цветни кубчета). Сравнително популярна е вкъщи.
Игра с динозаври за контрол на територия в условията на "честичко" променящ се климат (определя донякъде случайно в кои територии динозаврите могат да оцелеят). Има известна борба за ресурс - специални умения на динозавърския вид на вески от играчите. Приятна игра, вкъщи е доста популярна.
Много добра (според мен) игра с (може би не много силна) тема а ла 1001 нощ. Има контрол на територия, събиране на колекции, използване на специални способности и доста други подобни неща. Пътищата към победа са много и вяско действие на играч променя по-малко игровата карта. Има и висока преиграваемост (картата се сглобява и "населява" всеки път на случаен принцип). Бих казал, че ако човек няма проблем с темата (или, според някои, липсата на такава) и разглежда играта като геймплей, може да бъде много интересна и достатъчно сложна.
Много добра (според мен) игра със скрити цели, контрол на територия, задвижвана с карти (котио могат да се ползват по повече от един начин). Темата си е на място, макар и да е предимно в картите и скритите цели.
Добра тематична фентъзи игра с поставяне на работници за събиране на ресурси и разрешаване на задачи. Много стегната и изчистена. Допада ми много. Може да се каже, че е "икономическа" игра, те.. би хмогъл да я преместя в следващата категория.
Малко усложнена версия на "Диксит" с добавена тема (мистерии).
Кооперативно-състезателна игра по вещерската серия на Пратчет.
Приключенска игра с истории. Добра е, макар че в известен смисъл е подобна на пъзел (трябва да се намери начин да се използват най-ефективно ограничените ресурси и да се постигне целта преди да изтече времето (ресурсите)). Кооперативна.
Приключенска кооперативна игра за група от герои, които се опитват да разчистят земите на Мистфал от злото (най-общо казано). Седем различни герои, цюл куп различни врагове и четири основни задачи (куеста). Основният интересен елемент е механиката на дейстиве на самите герои - с дек от карти, но без никаква доза късмет извън това каква карта ще се падне (като играчът има не малък контрол върху подреждането на дека си), като заедно с това самия му дек служи за мерило на живота му. Засега съм я пробвал самостоятелно (първата най-проста задача). Има бая пространство за преиграване поне на пръв поглед.
Икономическа (търговска) игра с римска тема. Има контрол на територия (местене на сухопътни или морски търговци, създаване на търговски къщи). Има добра преиграваемост (стоките в началото на всяка игра се разпределят на случаен принцип между градовете). Самата игра обаче има много малка доза късмет (главната му част е как ще "излизат" картите в сената), почти всичко е планиране. Играчите изграждат постепенно в хода на играта си дек с карти, които определят какви десйтвия са им достъпни. Но всеки играч избира от всички неиграни до момента действия кое да използва и има контрол над това кога да си върне използваните действия. Интересна игра, предполагам, че ще бъде особено добра с четирима души и с разширението със солта (все още не съм си го взел).
Сравнително лека евроигра с поставяне на работници. Темата е Ланкастърска Англия (малко преди войната на Розите), но е доста повърхностна (темата). Механиките са интересни - всеки играч е местен феодал, който се опитва да разшири влиянието си като влияе върху приеманите закони, хода на войната с Франция и се бори с останалите за влияние във владенията (замъците) в Южна Англия.
Динамична добра игра със строителство. Не съм я играл в базовия й вариант, а само в разширения и има достатъчно "месо", за да бъде интересна до края.
Една от любимите ми тактически игри. Има (добра, сопред мен, макар че знам, че има и доста критики по въпроса) тематичност (търговсикя град Брюж). Играта е тактическа, защото много рядко играчите имат възможност да изградят и реално да следват цялостна стратегия - десйтва се тактически, с оглед на обсотятелствата и картите, котио са се паднали.
Механиката е с карти, котио могат ад се ползват по пет различни начина. Има множество различни начини за печелене на точки и съответно пътища към победата (по това донякъде си прилича с "Five tribes").
Едан от любимите ми (засега) игри. Сравнително тематична (пътуванията на Марко Поло и компания по Пътя на коприната). Има доста място за мислене и преценка (за стратегия и тактика). Случайностат игра изненадващо малка роля като за игра, чиято основна механика е хвърляне и поставяне на зарове, за да се извършат определени десйтвия.
Една от най-добрите игри в колекцията ми - хем достатъчно проста, хем доста дълбока. Темата си е на мястото, макар и да не е прекалена. Въпреки че десйтвията се извършват чрез зар, играчът има достатъчно начини да контролира лошия късмет.
Причина като продължителност (около час и нещо) игра на "Цивилизация" с карти. Изобретателна игра - хем няма карта, хем има войни и сражения и достатъчно (но не прекалено) място за взаимодесйтиве с другите играчи.
Добра тематична икономическа игра, "обиграваща" японската индустриализация. Играчите поемат ролятана някои от икономическите барони (дзайбацу) и се опитва да бъде най-добрия от класата си в индустриализирането на страната си. Механиката е интересна - вески играч изгражда постепенно (в рамките на ограничено време - като играчите с действията си могат да влияят на това колко бързо ще изтече то (колко бързо ще се сменят ходовете)) промишлената си империя, като може да се съсредоточи в определена област на производството, да се опита да изнася на външните пазари или пък да се състезава за вътрешния японски пазар.
Тематична (в някаква степен) икономическа игра за късната колониализация (най-вече икономическата страна) на Африка. Хитра механика, интересни избори всеки ход.
Красива и интересна игра, в която до четирима играчи строят заедно (всеки своя си част) столицата на Полша - Варшава, в шест последователни исторически епохи. Сравнително бърза, с прости правила, но достатъчно дълбока игра.
Добра игра със строителство на град. Всеки играч разработва собствено "предградие", част от по-голям град, като подрежда шестоъгълни "плочки" с различни постройки. Подреждането е от голямо значение (има различни ефекти, които са свързани с това коя плочка до коя се намира и т.н.). В играта има доста мислене и преценка.
Своеобразна игра, в която всеки играч е вожд на племе в Доколумбова Мезоамерика (Маите), който се опитва да събере най-много точки, като поставя или си взема обратно работници. Централният елемент е система от зъбчати колела, които се местят всеки ход и променят възможностите на поставените работници. Ключово е кога ще се постави и кога ще се вземе обратно работник. Но основната механика е простичка, сложността идва от широкото пространство за решения.
Една от най-добрите игри в колекцията ми. Проста като механика (дори малката ми дъщеря, която е на 7, се оправя с нея с известна помощ - главно докато свикне с това коя карта какво "прави"), но много възможности за игра (много възможни комбинации). Бих казал, че може да бъде ефективно средство за преподаване на екология - симулира развитието на определена екологична ниша, ролята на хищниците в нея, ограничението на количеството храна и прочее.
Разширението, добавящо птици подобрява играта, без да увеличава сложността или продължителността й. Сега се чудя дали да си взема (и откъде да го намеря) разширението с климатичните промени.
За момента любимата игра в колекцията ми. По трилогията на Ким Стенли Робинсън (доста тематична е), всеки играч влиза в ролята на една от фракциите/корпорациите, заели се със задачата да пригодят променят Марс, така че да се приближи към условията за живот на Земята. За целта се следят три показателя (средна температура на екватора, процент кислород в атмосферата и 10% от повърхността да са заети от вода). основният механизъм на играта са картите с проекти, които варират изключително много и покриват доста добре текста на книгата. За съжаление, липсват противниците на тераформирането (но и така играта е достатъчно интересна) и някакви по-"исторически" елементи (спрямо романа). Играе се на карта, разделена на шестоъгълници, показваща час тот поръхността на Марс.
Досега съм я играл няколко пъти с двама и трима души и всеки път беше интересан и почти до края не бе ясно кой ще спечели. Има известна доза късмет (какви проекти кога ще излязат, какви стартови копорации ще се паднат - разнообразието е голямо), но основното са решенията - както тактически, така и стратегически. Има и достатъчно занимателен самосотятелен режим (често го ползвам), в който целта е просто да се постигнат показателите преди да изтекат четиринадесет хода. Задача, която рядко е лесна.
Много приятна тематична игра , доста подобна на "Lords of Waterdeep", но по-дълбока/сложна (и, бих казал, по-тематична и интересна). Периодът Едо, играчите влизат в ролята на даймьо (лидери на кланове), които играят опасна игра на интриги в опит да увеличат престижа на своя род. Игра се е на план на град Едо (много красив, но иначе схематично обединен в няколко "кваратала", позволяващи извършването на различни действия). Играчите приемат различни задачи (с различна сложност, повечето свързани с разни интриги), като се опитват да изпълнят изискванията им, за да спечелят победни точки (престиж). Подобно на "Lords of waterdeep" по същността си е игра на поставяне на "работници" (в случая самураи) на различни места, за което има борба (кой ще успее пръв) и събиране на различните предмети и специални токъни, котио всяка задача изисква. Засега съм я играл малко, но и от това личи, че изисква повече планиране иот упоменатата по-горе LoW.
Сравнително простичка игра за създаването на колониалната (търговска) империя на Португалия. Лека, не кой знае колко тематична и предимно икономическа.
Нещо като опростен бърз шах, чиято основна механика е промяната на фигурите в един от два варианта с всеки ход. Моята версия е "направи си сам". Мисля че е достатъчно добра простичка тактическа игра.
Много забавна фентъзи тактическа бойна игра. Единствената игра от "Command & Colors" серията в колекцията ми (засега). Ролята на късмета е голяма (може би малко по-голяма, отколкото бих предпочел: зарове плюс командни карти), но пък е доста забавна за игра.
Солидна стратегическа игра с почти нулев случаен фактор.
Сравнително проста стратегическа игра (контрол на територия) за 2-4 играча, която се задвижва чрез дек с карти. Играчите започват със съвсем малък един и същи дек, който се допълва от карти за всяка територия, която контролират и може да се обогати чрез купуване от общ пазар с "технологии"/доктрини и прочее специални възможности. Военната част е съвсем стратегическа и лека, но има достатъчно, за да бъде интересна (възможности за решения). Условията за победа варират от игра на игра (избират се час тот всички възможни, така че всеки път е различно).
Изключително добра тематична игра за "Студената война" (една от най-добрите исторически игри, котио съм играл до момента - може би заедно с "Maria"). Играта е за двама, но както сочи досегашния ми опит, може да се играе и от трима или четирима души (при необходимост или желание), което може да я направи дори още по-тематична (случвало се е да се съберем трима или четирима с желание да играем точно тази игра - тогава се разделяме на отбори от по двама души, които се сменят от ход на ход, симулирайки промени в политбюро или смяната на президентите в САЩ). Всеки ход има много интересни решения за вземане, възможни са обрати и човек истински се въвлича в пресъздаваната епоха.
Стратегическа военна игра, проследяваща войната в Тихия океан от началото й (декември 41-ва, до края). За двама играчи. Бая тежка и сложна откъм неща, които трябва да се проследяват всеки ход. Основният "мотор" е сходен с този на "Twilight Struggle" и други подобни игри на GMT, т.е. с карти, които могат да се играят по повече от един начин. Силите се отбелязват с картонени токъни (исторически, дивизии, бригади и авиогрупи за наземните сили, основните кораби или групи от кораби за флота). Картата е с шестоъгълници.
Тактическа историческа военна игра, симулираща тактически сблъсък (ниво отделения, отделни машини) на източния фронт през ВСВ. Нещо като настолна версия на "Close combat".
За контакти: vvpeev[маймунка]gmail.com
Последно обновяване: 16.05.2017 г.
gollum © 2009 г.